Гениталния флуор или т.нар. бяло течение е едно от най-честите оплаквания, което кара жената да се обърне за помощ към акушер-гинеколог.
Гениталния флуор или т.нар. бяло течение е едно от най-честите оплаквания, което кара жената да се обърне за помощ към акушер-гинеколог. Това е и еднин от петте основни симптома в гинекологията. Най-честият източник на генитален флуор е влагалището. То има полутечно, пастовидно белезникаво съдържимо, което по правило не изтича през външните полови органи, макар че в него се съдържат в много малко количество секрети от горните отдели на гениталния тракт. Различни патологични състояния могат да предизвикат засилване на тази секреция, което налага изясняване на причините.
Влагалищното съдържимо има кисело pH и се състои от вода, излющени епителни клетки, микроорганизми, органични мастни киселини, въглехидрати, белтъци, електролити и левкоцити. Количеството му е около 1-2 g. При възпаление се увеличава както течната му съставка, броят на формените елементи, така и количеството му. В резултат на това влагалищното съдържимо започва да изтича навън, зацапва, мокри бельото и често има неприятна миризма.
Трябва да знаете, че влагалището не е стерилна кухина, напротив, то е заселено с различни микроорганизми. Млечнокиселите дьодерлайнови бацили (Lactobacillus) представляват преобладаващата част от вагиналната флора при здрави жени и имат ключово значение за неговата защита. Крайният продукт на техния метаболизъм е образуването на млечна киселина, което поддържа киселото pH 3,5-4,0, така всички попаднали от вън бактерии (кожни, чревни и т.н.) просъществуват за кратко време, тъй като биват поддтиснати или унищожени.
Много и различни причини могат да нарушат този защитен механизъм, лоша интимна хигиена (ректо-вагинална контаминация напр. анално-вагинален коитус), чужди тела, чести влагалищни промивки, хормонални смущения, бременност, диабет, антибиотична терапия и т.н.
Гениталният флуор или т.нар. бяло течение е симптом, а не диагноза, ето защо появата му налага преглед и консултация с гинеколог за изясняване на произхода и етиологията (причината) на състоянието.